|
|
Категории >> Мечо Пух (33)
|
Вървят си Мечо и Прасчо, но на Прасчо по цялата му муцуна има кръв и изпражнения. Среща ги Заека и пита:
- А, бе, Мечо, какво му е на Прасчо? Що му е такава муцуната?
- Ми, защото яде изпражнения!
- Ами кръвта от къде е?
- Не искаше да ги яде отначало, свинята мръсна. |
Върви си Мечо Пух през гората със
счупена ръка и само с едно око. Среща го Йори и го пита: - Пух Мечо,
какво ти се е случило? - А, нищо особено. Хванахме се с Прасчо на бас
на едно око, че няма да може да ми счупи ръката. |
Седи си Мечо Пух на един пън на полянката и яде шоколадова вафла. При него пристига Прасчо и го пита:
-Мечо, защо е толкова кафява тая вафла?
-Ами . . . защото я ям вече за трети път. |
Мечо Пух и Прасчо вьрвяли край гората и намерили една пушка и почнали да я раэглеждат Мечо Пух эастанал от страната на спуська, а Прасчо эастанал от страната на дулото и Мечо Пух беэ да иска натиснал спуська и Прасчо почнал да квичи Мечо Пух каэал:
- Кво се хилиш бе Прасе на мен ми эагльхнаха ушител |
Мечо Пух и Прасчо плават в лодка, като мечето гребе. По едно време удря с все сила сладко спящия Прасчо по гърба. Прасчо естествено се стреснал и попитал:
- А?Ъ?Какво!?!?
- Аааа!!!На Прасчо не му се спи!?На да гребеш тогава!!!
Р. S. :Мечо Пух е такава свиня!!! |
Върви си Прасчо из гората и среща Пух, който е много щаслив.
- Пух, защо си толкова весел, да не е поевтинял медът?
Веселата физиономия на Мечо Пух става ехидна и зла,
той вади отзад един сатър и тръгва към Прасчо:
- Не, но свинското поскъпна! |
Вървят си прасчо и мечо пух през гората и си говорят:
- Ех прасчо какво е хубаво времето, ясно, слънчево,
а колко сме гладни и каквито сме добри приятели, сега ако
намериме нещо за ядене ще си го разделим и ще се наядем,
защото сме много добри приятели и времето каквото е хубаво . . .
- Да мечо пух, колко сме гладни и ако намериме нещо за ядене
ще си го разделим и ще се наядем и времето колко е хубаво,
а ние какви добри приятели сме . . .
И както си говорят, хоп . . . пред тях едно гърне с мед.
Мечо пух:
-Прасчо виж, гърне с мед. Сега ще се наядеме и времето колко е хубаво
и ние какви добри приятели сме . . .
Опитал се да бръкне мечо пух в гърнето, обаче лапата му не може
да влезе през гърлото.
-Прасчо, лапата ми е голяма и не мога да бръкна пробвай ти,
за да се наядеме и времето . . . . . и ние какви добри . . . . . . .
Пробвал прасчо, обаче и неговата лапа не влиза.
Прасчо:
-Мечо пух, аз ще отида да взема една лъжица и с нея ще извадиме меда
и ще се наядеме и времето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Ти стой да пазиш меда.
-Добре прасчо, ти отиди за лъжица, а аз ще пазя меда и каквито сме добри
приятели . . . . . . . . . . . . . . .
Тръгнал прасчо. След малко се връща и какво да види:
Гърнето счупено, меда изяден,
а мечо пух лежи на тревата с издут корем и пъшка.
-Браво бе мечо пух, такъв ли си приятел, аз да отида за лъжица,
а ти през това време да изядеш всичкия мед. Нали щяхме заедно да ядеме,
защото сме добри приятели и времето колко е хубаво . . . . .
А мечо пух едвам си надигнал главата:
-Трай бе свиньо-о, че ми е лошо . . . . . . . . |
Коледа, рано следобяд. Празнична трапеза в горската кръчма. Всички са блажено преяли и клюмат на столовете, като от време навреме някой лениво се пресяга за още една мръвка или чаша бира. От камината лъха приспивна топлина и мирис на горящо дърво. През прозорците струи белотата на току-що навалял сняг.
Изведнъж вратата се отваря с трясък и на прага се появява Мечо Пух. Облечен е в маскировъчни дрехи, муцуната му е боядисана със сажди. Препасан е с ленти с патрони и колани с гранати и държи огромна картечница. Оглежда масата с мътен поглед, казва: "аха-а!" и започва да стреля във всички посоки. Трясъкът е оглушителен, бутилките зад тезгяха избухват една след друга, рафтовете падат, прозорците изхвърчат на парчета, ламперията се цепи на трески, полилеят пада върху масата. . . в този момент свършват патроните; Пух захвърля картечницата, вади два гигантски пистолета и пръсва случайно оцелелите бутилки, еленовите рога на стената, портрета на кръчмаря и жена му. . . Когато и пистолетите свършват, Мечо започва да хвърля една по една ръчни гранати из помещението, след което от кръчмата остава купчина димящи развалини. Изпод тях се надигат облещени, раздърпани и опушени горски жители, които допреди минута кротко са хапвали и пийвали.
Пух ги поглежда кръвнишки, плюе на пода и процежда през зъби:
- Прасе ви се прияло, а, гадини! |
Прасчо и Мечо Пух се срещат в гората
- Мечо какво правиш?
Мечо Пуф отговаря - Ям портокал.
- А защо мирише на лайно?
- Защото го ям за трети път |
Седят си Мечо Пух и Прасчо на полянката.
Пух яде вафла.
По едно време Прасчо пита Пух:
-Абе Пух що ти е толко кафява вафлата.
-Щото я ям за трети път. |
|
|
търси
За да създадете лична
колекция с любими
вицове трябва да сте
регистриран потребител.
регистрация
| |
изпрати 
Ще се радваме да ни
изпратите виц и всички
посетители да могат да
се посмеят :)
изпрати
|
|
|
Всички права запазени.