Вицове от категория: Други

Категории >> Други (648)

Подреди по: дата оценка дължина

Страници:
1 2 3 4 > >|

Категория: Други

изпратен от destroyer_bg на 22.07.2011

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Категория: Други

изпратен от destroyer_bg на 22.07.2011

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Бъдещето

2111 г.
Най–после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира.

Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т. н.

Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има. Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.

Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.

„Гошо, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”

Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърдение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи. Така де, толкова злато не се намира всеки ден.

Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.

Редица основни играчи в в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.

Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже. А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.

2112 г.

България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики. . . . Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.

Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си. Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.

„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.

2113 г.

Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.

България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което. . . Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.

Сменен е и химна – сега той се нарича „Селската баня”, като при особено официални случаи на места се пее „на-на-на”.

Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.

Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.

2114 г.

Цар Киро купува „Манчестър Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.

Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.

България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от имигранти.

Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.

Потомците на Балдуин Фландърски (и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.

2115 г.

Вестник „Капитал” купува "Файненшъл таймс", добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.

Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.

Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият ”Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”

В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. . Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.

2116 г.

„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да преставя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет. След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.

Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.

Започват снимките на „Батман-5” – „СуперЛюбо”. На границата са заловени първите американски и японски емигранти.

2117 г.

Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не. . . . , ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.

Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден в Плевен, или само коренът му е български.

Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.

България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.

11. 09. 2118 г.

Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София. . . . А още не сме изхарчили и половината от златото.

11. 09. 2118 г.

Водачът на терористите пази инструкциите си в лаптоп, а той естествено, работи под новия „Windows Bay Ganyo”. Човекът е напрегнат, казва няколко команди едновременно и системата забива. Паникьосан, лидерът произнася сакралната фаза за рестарт: „Abe az shto ne ti…” Тогава един седящ наблизо пътник – бабанка и половина - отваря очи, обръща се към баш-терориста и с думите - „ти ли бе, келеш?”, му забива такъв шамар, че го вкарва под най-близката седалка.

Шумът събужда и останалите пътници и когато те разбират, че ги отвличат, просто пребиват всички терористи с празни бутилки от уиски.

Мадона, препасана с престилка и с лопатка в ръка, заобиколена от екипа си, сади нова трева на националния стадион – поставено е изрично условие, че това е единствения начин да й бъде разрешено отново да пее у нас, а за такова нещо. . .

2119 г.

Това е основно година на зрелищата, понеже хляб има в изобилие – Миланската скала гастролира във Видин, Лом и Свищов, Емир Костурица снима „Добруджа Дриймс”, известен политик от миналото се жени за пети път, но вместо от Ибрям Папазов събитието на стадиона е озвучено от Елтън Джон, който за целта добавя в репертоара си „Шакадъм” и т. н.

С референдум се взема решение сградата на Народното събрания да бъде съборена, а на нейно място да се построи арена за корида – хората искат зрелища, които отдавна вече липсват. Самите депутати са отвикнали да спорят помежду си и общуват от своите домове по Скайп – с конферентна връзка. Това най-после решава и някогашния проблем за гласуването с чужди карти.

Поредния кръг на Формула 1, провеждан както винаги в последните години по околовръстното в София, отново се печели от пилотите на „Приста ойл”.

2120 г.

В България възниква крайноляво екстремистко движение, наречено „Митко Бомбата”. Членовете му се определят като антикапиталисти, антиглобалисти и антифилателисти (последното вероятно е техническа грешка, но така е записано в програмата им). Те веднага прибягват към насилие – жестоките терористични актове варират от повреждане на уредбите в няколко столични дискотеки до раздаване по улиците на балони в гадно-лилав цвят. Това стресира малките българчета и те вечер не искат да заспят, а родителите им призовават за възмездие.

Но чашата прелива, когато терористите успяват да изсипят в главната цистерна на пивоварна „Каменица” десет чувала с ментови бонбони и бирата на половината страна добива отвратителен дъх - вярно, ние българите сме цивилизован и търпим народ, но всичко си има граници.

Президентът излиза с реч, предавана в паузата на най-гледания турски сериал и заявява, че българският начин на живот е застрашен – на карта са поставени националните интереси. Веднага са извикани американски и руски командоси и терористите са заловени на тротоара, докато раздават поредната партида балони.

Съдът е строг, но справедлив. Членовете на екстремисткото движение са обвинени в нарушаване на член първи на конституцията – ако помните, той сега гласи – „Гледай си живота и не се прави на интересен”. Наистина, защитата успява да докаже, че подсъдимите са изпитвали искрено удоволствие от действията си, но обвинението контрира – а защо се правят на интересни тогава? Срещу това не се намират аргументи и екстремистите са осъдени.

Присъдата е жестока – да изкарат една седмица при условията, за които се борят. За целата им конфискуват пурите и финладската водка (атрибути на всеки истински революционер в съвремена България) и ги изпращат в специално съхранен за целта завод отпреди десет години, който иначе е музей. Там, под зоркия поглед на един пенсиониран мениджър, те са принудени при нечовешки условия да работят по осем часа на ден, струговайки никому ненужни детайли. На третия ден основната маса пише молба за помилване до президента, мотивирайки се, че е била дълбоко заблудена.

Остават да работят само фанатизираните им лидери, които дори успяват да изпълнят по половин някогашна норма. Вярата им е толкова силна, че дори издевателствата на мениджъра („стига сте ходили през пет минути до тоалетната”, „ще говорите по мобилните телефони само в почивките”, „на работното място не се четат вестници”) не успяват да ги сломят.

Но човешките възможности са ограничени – когато в събота ги пращат на т. нар. „бригада в помощ на селското стопанство” и ги заставят цял ден да берат домати, те, презирайки себе си, също се отричат от идеологията.

Президентът подписва заповедта за помилване, но като превантивна мярка всички членове на движението са заставени да изгледат целия сериал „На всеки километър” и накрая да напишат съчинение по него. Двама успяват да избягат в чужбина, останалите променят възгледите си и до края на живота си остават с крайнодесни убеждения.

2121 г.

С левите е приключено, но оня бивш лидер, на когото пя Елтън Джон, отново се кани да се развежда и от нямане какво друго да прави, решава да се върне към началото на политическата си кариера. За целта той събира на любимия си стадион хора от някогашно етническо малцинство - с доста труд, понеже от една страна, никой вече не се интересува от религия (за какво да молиш бог, както и да се нарича той, когато имаш всичко?), а от друга – всички се гордеят, че са граждани на България и се представят именно като такива по света. Да се определяш по произход звучи като самообида и никой не го прави.

А и сега хората уместно си задават въпроса – защо да се налага да мразиш съседа си, ако и двамата живеете добре и няма за какво да му завиждаш?

Та - публиката изяжда курбана, гледа борбите и се разотива, като преди това съветва организатора да си гледа булката и да не ги занимава с глупости.

В цялата страна се провеждат всенародни тържества, посветени на десетгодишнината от намирането на златото. Има много концерти, по площадите хората играят хора и ръченици, полагат се венци пред Паметника на геройски уволнените в борбата за победата на капитализма. . . Кулминацията е огромна дискотека на открито на връх Бузлуджа, а на пулта като диджеи се редуват бившите министър-председатели, които в рап-стил разказват какво са направили по свое време за Родината, за трудностите, които си преодоляли, за да се стигне до тук. . . А хората танцуват под музиката на откровенията им.

Категория: Други

изпратен от destroyer_bg на 22.07.2011

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Категория: Други

изпратен от gitsov на 02.03.2010

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Известно е че сексът е най-доброто средство за отслабване и без съмнение най-приятното. Досега не беше направено научно изследване на изразходването на калории при сексуалната активност. След дълбоко и продължително изследване се публикуват следните резултати:

Събличане на дрехи:
С нейното съгласие: 12 калории
Без нейното съгласие: 2087 калории и пътуване до болницата

Сваляне на сутиен:
С двете ръце: 12 калории
С едната ръка: 24 калории
Със зъби: 512 калории

Слагане на презерватив:
С ерекция: 6 калории
Без ерекция: 4100 калории

Пози:
Мисионер: 75 калории
Поза 69 лежейки: 140 калории
Поза 69 стоейки: 900 калории
Кучешката: 300 калории
Италианско огледало: 2500 калории

Оргазъм:
Истински: 120 калории
Фалшив: 1285 калории

След оргазма:
Просто гушкане в обятията: 18 калории
Внезапно ставане: 46 калории
Обяснение, защо сте станал внезапно: 740 калории

Получаване на втора ерекция:
Ако сте:
20-29 години – 36 калории
30-39 години – 80 калории
40-49 години – 124 калории
50-59 години – 1972 калории
60-69 години – 7916 калории
70 и нагоре – все още се провеждат опити

Обличане:
Спокойно – 30 калории
Бързо – 80 калории
Ако на вратата тропа баща й – 5120 калории
Ако на вратата тропа жена ви – 11258 калории.

Категория: Други

изпратен от gitsov на 14.11.2009

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Истини в киното

~ Вентилационната система на която и да е сграда е перфектното скривалище. Никой няма да се сети да те потърси там, а освен това от там можеш да достигнеш до всяка точка на сградата.
~ Ако си млада и красива, вероятността да спасиш светът от апокалипсис е наистина много голяма.
~ Мъжете не дават никакви признаци, че ги боли, когато ги изтупват, но когато някоя жена започне да им почиства раните, винаги примигват от болка.
~ Ако решиш да обезвреждаш бомба, не се притеснявай коя жица да срежеш - винаги ще уцелиш тази, която трябва.
~ Всеки, който се събужда от кошмар, скача внезапно и сяда запъхтяно в леглото.
~ Кашлицата обикновено е признак за смъртоносна болест.
~ Всички бомби имат дисплей с големи червени цифри, така че винаги да знаеш кога точно трябва да избухнат.
~ Когато се изправиш лице в лице със зъл международен терорист, най-доброто ти оръжие срещу него са сарказмът и остроумието.
~ Един мъж, който стреля по 20 други мъже, има по-голям шанс да ги убие, отколкото 20 мъже, които стрелят по един мъж.
~ Боеприпасите на супергероите никога не свършват.
~ От всеки лаптоп може да се влезе във всяка комуникационната система.
~ Повечето хора си събират изрезки от вестници в специални тетрадки - особено ако някой от близките им наскоро е умрял при странен инцидент.
~ Детективите са способни да разрешат заплетените случаи единствено след като бъдат отстранени от служба.
~ Поне единият от двама еднояйчни близнака се ражда зъл по природа.
~ Ако си герой, никога няма да те обвинят в масово клане или криминално нанесени щети, дори да изравниш цял град със земята.
~ Винаги, когато ти потрябва ножовка или лост, ще ги намериш наблизо.
~ Всяка ключалка може да бъде отключена с помощта на кредитна карта или кламер и то за секунди - с изключение на случаите, когато става въпрос за врата, която води към горяща сграда, в която има оставено невръстно дете.
~ Когато караш кола, нормално е през цялото време да гледаш не пътя, а човекът на седялката до теб или зад теб.
~ Няма значение дали по време на битка, включваща източни бойни изкуства, противниците ти са много: те търпеливо ще се изчакват да те нападат един по един като те обикалят със заплашителни стъпки, докато не се справиш с този, който в момента се бие с теб.
~ Шофьорите на такси никога не връщат ресто - първата банкнота, която извадиш от джоба си винаги е подходяща.
~ Честните и работливи полицаи обикновено ги застрелват три дни преди да се пенсионират.
~ Колкото повече се мразят един мъж и една жена, толкова по-вероятно е да се влюбят един в друг.
~ Ако голямото стъкло на прозореца се вижда добре, значи след секунди някой ще бъде изхвърлен през него.
~ Айфеловата кула се вижда от всеки прозорец в Париж.
~ Вероятността да оцелееш в каквато и да е битка, в която и да е война е почти 100%, освен ако не направиш грешката да покажеш на някого снимка на любимата си, която те чака у дома.
~ Във всяка пазарска чанта има поне по една франзела.

Категория: Други

изпратен от ket на 07.01.2011

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Живели си един баща и тримата му синове в едно селце. Те си имали и една кравичка, която им давала мляко. Един синовете отишли на работа и бащата, като излязал да заведа кравата на паша, нея я нямало.
Прибират се синовете и баща им им казва:
- Някой е откраднал Гица.
- Хм. Кой ли я е откраднал? - зачудили се синовете.
- Да поразсъждаваме. - решили те.
- Нашата ограда е ниска. - отбелязал бащата.
- Щом е ниска, значи някой нисък я откраднал. - заключил най-малкият син.
- Щом е нисък, значи е педераст. - намесил се средния син.
- Щом е педераст, то в наше село такъв нямаме, но пък в съседното има един. - стигнал до крайния извод най-големия син.
Отиват те в съседното село и хващат педераста за яката.
- Да си ни връщаш кравата!
- Ама к`ва крава, бе?
- Ами тая, дето ни я открадна!
- Ама защо решихте, че аз съм ви откраднал кравата?
- Ами защото нашата ограда е ниска.
- И щом е ниска, значи някой нисък я откраднал.
- Ищом е нисък, значи е педераст.
- А ти си единствения педераст в околността, значи си ти!
- Ебати логиката! - викнал педераста - Айде да ходим при съдията, той ще реши.
Отишли те при съдията и му представили желязната си логика.
- Хм. Интересна логика. Ако познаете, какво има в тази кутия - казал съдията и извадил картонена кутия - ще призная, че логиката ви си струва и ще осъдя педераста.
- Кутията е квадратна. - започнал бащата.
- Щом е квадратна, значи в нея има нещо кръгло. - добавил малкия син.
- Щом е кръгло, значи е оранжево. - намесил се и средния син.
- Щом е оранжева, значи е портокал. - заключил най-големият.
Съдията отворил кутията и в нея наистина имало портокал. Той погледнал ошашавено и се обърнал към подсъдимия:
- Ей. . . педераст. . . да си им върнеш кравата, ей!

Категория: Други

изпратен от gitsov на 22.05.2011

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Значи, действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви
някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната
употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един
такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг.
Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв
байно:
- Алоо, радиото ли е?
- Да радиото е - отговаря радиоводещия - коя дума ще предложите?
- Ами думата е Тиго. Т-И-Г-О.
- Тиго? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго,
тиго. . . Няма такава дума! И сега, за голямата награда - екскурзия до
Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума?
- Ми? Тиго навра у газо!
Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика.
Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи
предложения, обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е
комунист, но общо взето - скука. И три минути преди края на предаването се
обажда друг байно.
- Алооо?
- Добър ден, приятно ми е да ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще
предложите за участие в играта?
- Ми? Пасъм. П-А-С-Ъ-М.
- Момент така - прелистване на тъмнокафяв речник - не, няма я! За екскурзия
до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?
- Ми? Пасъм аз бе, тиго навра у газо!

Категория: Други

изпратен от gitsov на 11.11.2008

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал:
- Господи, как ми се пие вода. . .
Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас:
- Копай!
Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал:
- Господи вече не съм жаден.
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Върви мъжът нататък. Огладнял и казал:
- Господи, колко съм гладен.
Отгоре пада лопата и гласът казва:
- Копай!
Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал:
- Наядох се!
Глас отгоре:
- Върни лопатата!
Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал:
- Господи, как ми се чука!
Отгоре пада лопата и отново се чува гласът:
- Копай!
Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал:
- Егати, как си го начуках. . .
Отгоре се чува:
- Върни лопатата!

Категория: Други

изпратен от destroyer_bg на 22.07.2011

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда.
Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.
Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето.
Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина.
Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.
В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло.
Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.
Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.
Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

Категория: Други

изпратен от dice23 на 19.05.2010

коментари (0)
оцени

изпрати на приятел

добави в

- Добър ден, докторе.
- Добър ден, следващият.
- Докторе боли ме коляното.
- И мен ме боли. Следващия.
- Докторе, дай ми нещо за глава.
- На ти шапка. Следващия.
- Докторе, бременна съм.
- Честито. Следващия.
- Докторе, абе от тая сутрин пикая на четири струйки.
- Глътнал си копче. Следващия.
- Докторе, нощем не мога да заспя. . .
- Ами спете през деня! Следващият!
- Докторе, нещо за главата. . .
- Благодаря, имам си! Следващият!
- Докторе, нещо ми звъни в ушите.
- Не отваряйте! Следващият!
- Докторе, ухапа ме куче!
- Ухапи го и ти, следващият.
- Докторе, никой не ми обръща внимание.
- Следващият казах!

Подреди по: дата оценка дължина

Страници:
1 2 3 4 > >|

Собствено Търсене

	най-нови \| най-добри \| най-четени \| случайни